Рейтинг: 3.00
(199)
Добре дошли
Семейна болест
Помогнете си сами сега
Нашата сила
Al-Anon
Интересно и полезно
Връзки
Видео
Музика
Списък
Адреси


Форум

Семейна болест / Болестта на близките

Болестта на близките
16.01.06 16:21
Болезнено е да наблюдаваш как други човешки същества бавно се убиват чрез алкохола. Докато алкохолиците привидно не се тревожат за неизплатените сметки, за работата си, децата си или собственото си здравословно състояние, хората около тях започват да се тревожат.
Вземи в gLOG
Алкохолизмът е “семейна” болест. Неконтролираното пиене влияе както на самия алкохолик, така и на неговите взаимоотношения с околните; отношението към децата, изпълнението на родителските задължения, любовните връзки, бракът, всичко това е подложено на влиянието на алкохолизма. Най-тежко са засегнати взаимоотношенията с хората, които са действително близки с алкохолика, а хората, които проявяват истинска грижа, са най-обвързани от поведението на другия. Те реагират на поведението на алкохолика. Виждат, че пиенето е извън контрол и се опитват да го овладеят. Срамуват се от сцените на обществени места, но насаме се опитват да се справят с положението. Не след дълго започват да мислят, че те са виновни и поемат върху себе си ударите, страховете, вината на алкохолика.

Тези добронамерени хора започват да броят чашите, които поглъща друг човек. Изливат скъпо струващи напитки в мивката, претърсват къщата за скрити бутилки, ослушват се, за да чуят звука от отваряне на кутии с бира. Всичките им мисли са насочени към това какво прави или не прави алкохоликът и как да го накарат да спре да пие. Това е тяхната мания.

Болезнено е да наблюдаваш как други човешки същества бавно се убиват чрез алкохола. Докато алкохолиците привидно не се тревожат за неизплатените сметки, за работата си, децата си или собственото си здравословно състояние, хората около тях започват да се тревожат. Те допускат грешката са прикриват алкохолика. Те оправят всичко, извиняват се, произнасят дребни лъжи, за да оправят нарушените взаимоотношения и се тревожат все повече. Това е тяхната тревога.

Рано или късно поведението на алкохолика предизвиква гнева на околните. Те си дават сметка, че алкохоликът не изпълнява задълженията си, че лъже, че се възползва от добрината им. Те започват да мислят, че алкохоликът не ги обича и в тях се появява желание да му отговорят със същото, да го накажат, да го заставят да заплати за цялата болка и разочарование, причинени от неконтролираното пиене. Това е техният гняв.

Близките на алкохолика започват да се преструват. Те приемат обещания, те вярват, те искат да вярват при всеки следващ период на трезвеност, че проблемът е разрешен. Дори когато здравият разум говори, че има нещо нередно в пиенето и мисленето на алкохолика, те все пак прикриват това, което чувстват и което знаят. Това е тяхното отрицание.

Вероятно най-увреждащото за хората, които споделят живота с алкохолик, е онова тревожно чувство, че по някакъв начин те са виновни; че не са се справили, не са били достатъчно привлекателни, не са били достатъчно умни, за да решат този проблем за човека, когото обичат. Мислят, че всичко е причинено от нещо, което те са направили или не са направили. Това е тяхното чувство за вина.

Ние, които търсим помощ от Ал-Анон, бяхме отчаяни, не бяхме в състояние да повярваме, че нещо може да се промени, нито да продължаваме да живеем както преди. Имахме чувството, че някой с измама ни бе лишил от любимите хора, че сме претоварени със задължения, че сме нежелани, че не ни обичат и сме самотни. Между нас има и високомерни, и лицемерни, и самодоволни хора, и такива, които обичат да командват; но всички идваме, защото търсим, защото имаме нужда от помощ.

Въпреки, че до Ал-Анон ни доведе поведението на болните от алкохолизъм приятел, съпруг, дете, брат, сестра или родител, ние скоро си дадохме сметка, че ако искаме да решим по-успешно и по нов начин житейските си проблеми, трябва първо да променим собствения си начин на мислене. В Ал-Анон ние се учим как да се справим с маниите си, с тревогите си, с гнева, с отрицанието и чувството за вина. С помощта на братството ние облекчаваме емоционалното напрежение, като споделяме с другите нашия опит, сила и надежда. Малко по малко на сбирките ние си даваме сметка, че голяма част от нашите затруднения произхождат от собственото ни поведение. Ние се опитваме да променим това поведение, да се научим да се грижим за себе си, да открием за себе си чувството за собствена значимост и обич, да израстваме духовно. Центърът на нашето внимание се премества от алкохолика и се насочва към областта, в която имаме някаква власт – към собствения ни живот.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
4. mifive
28.04.12
23:44
Този сайт от доста време не функционира. За всички, които искат да се свържат с групите на Ал-Анон:
http://www.al-anon-bg.info/
http://alanonbg.bulboard.com/vf4.html
3. mrazeshtiq
01.07.09
23:41
хора не си мислете че тук могат да ви помогнат.най малкото не са професионалисти.не може като минеш някакви си стъпки и нещата да се оправят.всеки човек реагира различно,не може всичко да се прави по калъп.най много ако искате в ал-анон могат да ви помогнат (и то с удоволствие)да се разделите с човека
2. poem
07.12.07
14:28
Аз лично съм се отказала вече. Следях го, сърдих се, правих опити да разговаряме- първо приятелски, после строго.ефект няма. Опитахме с хапчета- два месеца въздържание и отново потъна в алкохола. От около два месеца не съм го виждала трезвен. Залита, пада, излага ме пред хората, звъни на познати и им говори глупости, измисля си истории и вярва в тях, става агресивен/преди не беше/, лъже. Алкохола му проми мозъка. Иска ми се да вярвам, че има лечение...но вече не мога. Губя си времето. Ако той не го иска- аз съм безсилна. Не мога да си тръгна...не все още. Убива се и това ми тежи. Цироза. Всички знаем какво ще стане скоро - и той и аз и останалите от семейството, но сме безсилни- той твърди , че това си е неговия живот и ще си го живее както иска. Алкохола не прощава на никого. Дори на хората, които живеят с алкохолика и не пият. Дъщеря съм на алкохолик. Разочарована съм от силата на алкохола. когато съм в заведение и човекът отсреща си поръча какъвто и да е алкохол- той вече не е човек за мен. Променяме се, много се променяме покрай болестта на близките си. Ставаме хора на крайностите, очеждаваме се от обществото, защото не алкохолика, а ние се срамуваме от неговата слабост, мразим се- защото не сме се справили в борбата с чуждата зависимост, тъжни сме- защото виждаме края и се чувстваме виновни за него. Единствения съвет който мога да дам на хората като мен е - ако един ден той е трезвен и иска помощ- дайте му я- убедето го цялостно лечение - лекарства+лекарска помощ. Баща ми отказа съдействието на психолог, а вече никога няма да го убедя да направи още един опит. Дайте всичко от себе си, но бъдете подготвени, че може и да не се получи и за това няма да сте виновни вие. Не се обвинявайте за чуждата слабост. Бъдете егоисти- поне наполовина от това което са алкохолиците- защото те са завършени егоисти. Натрупала съм много отрицателни чувства. Знам че е болест, но всеки знае на къде тръгва и сам решава дали да спре на време или в името на моментното удоволствие да продължи към безволието си. Не мразя алкохолиците, мразя зависимостта им, мразя начина по който ни нараняват, мразя безволието им, мразя замъглената им преценка, мразя съжалителните погледи на познатите ми, мразя иронията в собствения си глас, когато му говоря понякога! Отказвайки се от тази битка- намразвам и себе си...
1. anigch
15.09.07
15:52
Mnogo mi haresa sashtestvuvaneto na tozi sait i napisanoto napalno dopada na misleneto mi,no e dosta trudno za jena an sapru s takav problem da vkara povedenieto v pravila.az se opitvam da mislja pozitivno,oshte pove4e che trjabva da sam s kasmet,4e sapruga mi ne e ot agresiven tip,a ot samoubivashtija se tiho i taino chovek.Bih iskala da naucha povche za sobstvenoto si povedenie v sluchai,kogato e v zapoi,da sam dobra,da sam nedostapna,bezrazlichna?Probvah vsichko,naistina pomaga tihoto i krotkoto uspokojavashto povedenie na medicinski personal v ludnica/taka si predstavjam/,vagnoto e da si vzeme neshto uspokoitelno/diazepam ili v kraen sluchai kokteil ot valerian,menta i glog na kapki/Taka ne sreshta omraza,a pomosht i krotko ja priema.Iska mi se da chuja i drugi s takav tip chovek do sebe si kak pravjat.
Blagodarja vi!
0.2411