|
|
|
| 22 Януари 06, 11:22
|
| Стъпка ПЪРВА - признаваме безсилието си пред зависимостта |
| Много от нас си затваряха преднамерено очите пред прекомерното пиене, заблуждавайки себе си с мисли като: “Когато той има свой собствен дом, той ще спре” или “Тя ще спре, защото ме обича.” Много бяха опитите, които правехме, но всичко, което постигнахме беше да прибавим хаос към объркването. Нищо повече не беше нужно, за да се доведе алкохолика до още по-дълбоко пиене, освен добронамерените и неблагоразумни опити да го спрем. Крайният резултат беше поражение за всички. Животът наистина стана неуправляем за цялото семейство.
Първата стъпка е здравата основата под нашите крака. От нея, ние можем да продължим напред към мира, удобството и духовното развитие, които продобиваме чрез останалата част от програмата. Чрез пълното приемане на това, че ние сме безсилни пред болестта на алкохолизма, ние придобиваме чувство на облекчение и възвръщане на надеждата. Ние можем да върнем цялото си внимание към управляването на своя собствен живот и да го приведем в някакъв ред. Когато един от членовете мисли здравомислещо, ситуацията в цялото семейство се подобрява.
|
Помните ли в детството ни, когато си играехме и по-големите деца ни удряха. Понякога те ни удряха така силно и толкова дълго, че преставахме да владеем себе си, задъхвахме се и ги молехме да спрат, крещяхме: „Предавам се, предавам се, престани!” Понякога те спираха, а понякога това спираше, само тогава, когато някой възрастен ни спасяваше.
Първа стъпка е сходна с този епизод от детството. Нашият живот и собственото ни поведение жестоко ни шамаросват, предизвиквайки болка и дискомфорт. Ето какво сме направили със себе си. Ние контролирахме, за да защитим себе си, но често това завършваше с хаос. И сега искаме да престанем да контролираме и да избавим себе си от страданията. В Първа Стъпка ние признаваме, че не можем да понасяме това повече. Ние молим за освобождение и крещим: „Предавам се!”
Работа над Първа Стъпка
Първа Стъпка се явява възможност да видим реалността и да признаем, че не контролираме живота си. Ние признаваме своето безсилие, преставаме да се преструваме. Спираме отново и отново да се появяваме в ролята на фокусник. Ние признаваме, че не можем да продължаваме да поддържаме илюзията за контрол. И ако това означава, че всички балони ще паднат на земята, то нека бъде така. Ние сме толкова уморени да жонглираме своя живот, че сме готови да приемем това, което ще последва.
Подготовка към Първа Стъпка
Начинът, по който управлявахме своя живот, ни доведе до края на каишката, ние стигнахме до дъното. Нашите прийоми и начини за управление се провалиха.
Първа Стъпка ни дава направление.
Ние приготвяме себе си за разбиране, че Първа Стъпка е първата крачка по пътя към целостността. Тази стъпка ни спира. Тя обуздава нашите собствени усилия и ни дава решението да се предадем.
Молитва на Първа Стъпка
Ако бъда честен, Господи,
Ако бъда честен , Господи, не напълно зная, на кого се моля. Може би…
Разговарям сам със себе си, но…
Ако бъда честен, не мога повече. Моят живот е неудача,
Чувствам себе си като…
Ако бъда честен, искам да умра, искам да захвърля всичко това, искам да престана да причинявам болка на себе си, искам да престана да им причинявам болка.
Ако бъда честен, аз не зная какво да правя. За първи път чувствам себе си истински изгубен…
Ако трябва да бъда честен, не зная, чува ли ме някой, но ако някой ме чува, моля, ела при мен.
Идеите на Първа Стъпка поразяват болшинството от нас досега, докато ние не започваме да виждаме своя живот в неговата реална същност. Даже представата за своя живот като неуправляем носи в себе си заплаха, мисълта за това, че съм безсилна ме плаши. Нашият жизнен опит ни напомня, че далеч не винаги нашето поведение предизвиква мир и покой. Нашето минало, ако на него е оказал влияние алкохолизма или други семейни проблеми, подкопава нашите планове, желания и мечти. Често нашето минало ни принуждава да губим контакт със самите себе си. Нашият живот е изпълнен с постъпки, които ние не бихме искали и със заливащи ни емоции.
Ние принадлежим към култура, придаваща голямо значение на индивидуалните достижения. Много от нас от ранното си детство са бомбардирани с идеали за високи достижения.
Да сме конкурентноспособни в училище, в спорта, в бизнеса се счита за важно в нашето общество. Нас ни учат, че ако се съревноваваме с всички сили, ще „станем победители”, т.е. добри хора.
Ако ние не достигаме до това, което очакват от нас, ние сме „победени” и нашият живот е неудача. Поради отсъствието в детството ни на добри ролеви модели, много от нас се намират в объркване. Ние не знаем, къде сме „подходящи”.
Продължаваме да измерваме нашата ценност и да определяме нашата самооценка, от това, което правим и от това, което другите мислят за нас. Гледайки назад, в миналото, ние можем да продължаваме да се отнасяме към себе си като към „неудачници”. Ние можем да се настройваме за провал. Нашата ниска самооценка ни удържа от това, да „спечелим” и предизвиква тревога и стрес.
Когато станем възрастни, ситуацията става по-лоша. Нашият изпълнен със стрес живот не ни носи удовлетворение, стресът утежнява нашите проблеми. Нашите страхове и неувереност в себе си се усилват, стига се до усещането за паника. Някои от нас започват да злоупотребяват с променящи настроението субстанции, такива като наркотици, алкохол, ядене, за да намалят напрежението. В по-меките случаи можем да се потопим д училищна дейност, работа, отношения или други адиктивно/компулсивни поведения, стараейки се да се справим с препълващата ни тревога. Когато започнем да усещаме себе си като в клещи, ние стигаме до разбирането, че нашият живот сякаш катери планини, ние сме готови за Първа Стъпка. Ние нямаме алтернатива, можем само да признаем своето безсилие и че нашият живот е станал неуправляем.
Когато достигнем до тази точка, е важно да търсим помощ.
Първа стъпка е фундаментална за работата над следващите стъпки. В тази критическа, жизнено важна среща с обстоятелствата на собствения ни живот, ние признаваме своето безсилие и неуправляемостта на живота ни. Това приемане изобщо не е лесно. Въпреки, че нашето поведение не ни е донесло нищо повече от стрес и болка, трудно е да пуснеш юздите и да повярваш, че всичко ще бъде наред. Ние можем да чувстваме объркване, печал, апатия, сънливост, да загубим съня си, да чувстваме пълна обърканост. Това са нормални реакции на произтичащата в нас вътрешна борба. Важното е да помним, че капитулацията изисква много ментална и емоционална енергия, както и решимост.
Не отстъпвайте
Чака ви нов живот и свобода.
Размишления върху по-горе казаното
При Първа Стъпка ние се сблъскваме с реалността на нашия живот. Възможно е за първи път най-накрая да признаем поражението и идваме до разбирането за това, че се нуждаем от помощ.
Можем да видим, че Първа Стъпка се състои от две части:
Първа част е признаването на това, че имаме налудничави черти. Тези черти се проявяват в начините, по които ние манипулираме с нещата в нашия живот, за да облекчим своята вътрешна болка, възникваща от нашата борба. Ние сме в клещите на адиктивния процес, който ни прави безсилни пред собственото ни поведение.
Втората част е признанието на това, че сме изгубили контрол над стоя живот, той е станал неуправляем и ще остане неуправляем, ако продължаваме да настояваме за това, да живеем по собственото си разбиране.
Нашата гордост възстава против признаването на безсилието ни и прекратяването на опитите да контролираме. Ние привикнахме да приемаме пълна отговорност за всичко, което става в нашия живот и в живота на другите.
Тъй като сме израснали в проблемни семейства, за нас е естествено да реагираме. Някои от нас станаха свръхотговорни, други съвсем безотговорни. И докато не достигахме прага на вече непоносимата болка, не бяхме в състояние да направим първата крачка към освобождението. Длъжни сме както следва да разберем това преди да можем напълно да капитулираме.
Когато започваме да приемаме ситуацията, в която реално се намираме, ние естествено започваме да задаваме други въпроси. Чувстваме се плахи новаци в областта на духовното и се опитваме да разберем, защо този живот, който ни се иска, ни се изплъзва. Приятелите ни може да ни посъветват да поговорим с психотерапевт или с уважаван родственик.
Няма значение към каква външна помощ прибягваме, за нас няма да има облекчение докато ние сами, вътре в ума и сърцето си не признаем своето безсилие. Тогава и само тогава можем да започнем да виждаме, че Първа Стъпка е началото на пътя, който ще ни изведе от нашата ситуация.
Първа Стъпка – е постоянна отговорност. Ние трябва да помним, че вредящите ни черти, привички и поведения се явяват част от нас. Това са нашите неосъзнати реакции на стреса.
Когато започнем да виждаме самопораженческото си поведение и неговите външни форми, ние можем да признаем своето безсилие и да молим помощ от Висшата Сила.
Това просто действие открива вратата на целебните изменения, от които се нуждаем.
Втора част на Първа стъпка, признанието на това, че нашият живот е станал неуправляем, е също толкова трудна за приемане, както и първата. Ние можем да станем по-внимателни към начините на мислене и поведение, които сме използвали в миналото, на които сме разчитали, за да скрием истината за себе си и днес. На нас ни е необходимо да бъдем напълно честни, да се откажем от всякакви трикове и да видим нещата такива, каквито те се явяват. Когато престанем да търсим оправдания за своето поведение, ние правим първата стъпка към смирението, което ни е необходимо, за да приемем духовното ръководство. Именно чрез духовното ръководство ние можем да започнем да възстановяваме себе си и своя живот. Ние можем да започнем да оздравяваме от телесната болест, само ако признаем, че сме болни от нея. Така е и с духовното изцеление от нашето зависимо/компулсивно поведение започва едва след като определим проблемното поведение. Докато ние не признаем тази истина, нашият път към оздравяването е закрит. Нашето оздравяване започва, когато сме готови да признаем своите проблеми и предприемем стъпки към тяхното разрешаване.
В течение на придвижването ни по Програмата ние ще забележим, че дълбоки и истински изменения не стават в резултат на старанията ни да изменим своя живот. Колкото и да ни се иска това изменение на външните условия не решава вътрешните ни проблеми. Чудото на изцелението изисква да се откажем от надеждата, че можем да излекуваме своя живот, манипулирайки с външните обстоятелства. Нашата готовност да работим по стъпките ще даде начало на реалното оздравяване, което започва отвътре.
Ключови идеи
Безсилие:
В Първа Стъпка ние откриваме, че нашето оздравяване започва с признаването на безсилието. Ние признаваме, че сами нямаме такава власт над своя живот, за да живеем така, както ни е предназначено от Висшата Сила.
Загуба на контрол:
Ние се стараехме да управляваме нашия живот и живота на другите. И все пак нашето управление винаги ни водеше до провал. В Първа Стъпка ние признаваме, че не можем повече да контролираме своя живот и да го управляваме.
|
|
